Нашата историческа гордост

Античен град УЛПИЯ ЕСКУС с. Гиген

Величествените развалини на римския град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността наричана от траките Ескус/ в р.Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите".

Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. при Антонините и Северите, прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между които готите. Нов подем градът бележи по времето на Константин Велики, когато бил построен каменен мост на р. Дунав между Ескус и Сукидава /дн. с. Челей до гр. Коравия в Румъния/. Ескус станал жертва на хунските нашествия през първата половина и особено около средата на V в. при император Юстиниан Велики /527-565г./ били възстановени крепостните му стени. След това не се споменава в писмените извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. /585 г./, когато пострадали множество градове, военни лагери и селища в дн. Северна България. След едно прекъсване от няколко века върху развалините на Ескус през Х век било построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.

Кратка е историята на археологическите разкопки и проучвания. Първите археологически разкопки провеж- да чехът В. Добруски през 1904 - 1905 г., тогава дирек-тор на Народния археологически музей в София. След дълго прекъсване те се възобновяват от италианския археолог А. Фрова /1941 – 1943г./. Поради голямото научно значение на Ескус за историята и културата на българските земи, разкопките бяха продължени от 1947 г. насам с известни прекъсвания под ръководството на проф. Теофил Иванов с колектив от Археологическия институт и музей при БАН в София и от Историческия музей в Плевен.

В резултат на разкопките, особено на тези през последните години, са добити ценни данни за место-положението, формата, размерите, поселищното развитие, укрепителната система, уличната мрежа, общест-вените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи на местното население, което се е състояло от траки, италийци /през I - II в./, преселници от Мала Азия, от западните римски провинции и другаде, както свидетелствуват откритите досега латински надписи. Офи-циалният език в града бил латинският. Разкопките са съсредоточени в централната му част, където се прос-тира обширният комплекс на градския площад и в източното разширение на града . Цялата площ вътре в крепостните стени възлиза на около 280 дка, толкова, колкото e площта на Нове при Свищов, Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновски окръг и други римски градове у нас.